Потребление

Който ме познава знае, че съм кротък човек, не съм капризен, не говоря много и мразя, истински мразя спорове, скандали и такива подобни неприятни неща. Който ме познава, знае и че съм голям инат. От известно време насам, обаче, непрекъснато съм провокиран да се променям в посока, която хич не ми харесва и да правя неща, които не бих искал. Случките започнаха преди няколко месеца – първо неуредици с Обединена Българска Банка, после с Мобилтел, после с няколко магазина за техника – Технополис, Техномаркет и още няколко по-малки, дизайнерски студиа, хотели… Оказва се, че да си потребител не е лесно. Не че можеш да бъдеш нещо в тази почти държава (освен себе си, разбира се). Все пак, почти потребител може и да съм. Почти потребител, защото аз се правя, че знам какво е да си потребител, а бизнес компаниите се правят, че използват ориентиран към потребителя подход. След всичките ми потребителски перипетии и нещата, които изчетох на тема “потребители” през последните няколко месеца, обаче, разбрах, че нито аз съм потребител като потребителите, нито компаниите, търговците и всички, които продават нещо са ориентирани в услуга на клиента (т.е. на потребителя). Защото се оказа, че нищичко не знам за потребителските си права, не знам към кого да се обърна в случай, че не съм доволен от нещо и искам да го направя, как да го направя, кой ще ми отговори, в какви срокове, ако не ме устройва отговора как да действам след това и т.н. Което пък е манна небесна за тези, които изкарват пари от потребителите. Дефинициите за потребител са много и на различни места са най-различни. Най-общо, ако позволите да дам нещо като моя дефиниция, потребител е този, който използва стоки и услуги за себе без търговска цел, произведени от икономически субект. Например аз използвам услугите не Мобилтел, (което ми носи само главоболия напоследък), и за това съм потребител. Мобилтел пък е икономическият субект. От известно време насам, всъщност от доста време насам, в по-развитите страни е създадено законодателство, което гарантира защита на потребителите. (По моите скромни знания, с които не претендирам за 100% достоверност и изчерпателност във Великобритания е имало такова нещо още в средата на миналия век, а по-примитивни форми вероятно е имало и по-рано). В България това се случва по-късно, както почти всичко, но така или иначе ние сме свикнали да ни се случват някакви неща, да сме потърпевши и да търпим, защото не знаем, че има и друг начин. Защото икономическите субекти са по-образовани от потребителите, що се отнася до качества на продукта, вложените при изработката му суровини и особеностите на производствения процес. Освен това, като професионалисти в бранша, търговците познават по-добре структурата на пазара и правното положение. И това им позволява да правят каквото пожелаят с потребителят. Да не говорим за масовия постоянен психологически натиск от рекламите, подобни на градушките. Само че градушката обикновено преминава за кратко време, нанасяйки понякога сериозни, понякога никакви поражения. С рекламите е по-различно, но за тях ще пиша друг път. Сега знам разни неща за това, какво мога и какво не мога като потребител. (Хората отдавна са казали, че неволята учи, ама на мен ми стана навик). И се боря. Е, не със всички, защото нямам чак такива огромни нерви за хабене. Следващите постинги за неволите ми с Мобилтел и разни други “икономически субекти”. Ако на някои му е интересно, ще кажа, че са публикувани и в другия ми блог на dimitko.blog.bg. А понеже от време на време се случва да пътувам в чужбина, ще пиша и за потребителските си неволи или воли там. Така че минавайте от време на време