Urban… след работа…
Локви, тъмница, миризма на дюнер и тежка запръжка ме лъхва на излизане от офиса. Солунска е централна улица, престижна и скъпа. Дори носи
името на такъв град от съседна Гърция. Фрашкано е с народ, нагоре - надолу, навсякъде. Изгорелите газове на колите пълзят из центъра и брутално нахълтват в дробовете ми. Освен това ми е студено и гадно и ми се иска да се телепортирам вкъщи и вече да съм си сипал мааааалко Sobieski круша. Но единственото, което мога да направя, за да си доставя капчица удоволствие е да запаля цигара и го правя. Димът от цигарата се смесва с газовете на колите в някакъв перверзен коктейл. А няколкото секс-магазина придават сюрреалистичен пейзаж на цялата история.
Дружба е далече. Заставам на ъгъла на Солунска и Ботев и чакам маршрутка. Около 15 минути маршрутка няма. Накрая идва, но е така натъпкана, че напомня… напомня бурканче с риба копърка. Липсва само сосчето. Решавам, че няма да успея да стигна до Дружба жив ако трябва да изтърпя натискането на някой, който е решил да спести време и да се качи в маршрутката като мен. Устремявам се пеша и геройски да прекося центъра и да стигна до Орлов мост. От там минават много рейсове, тролейчета, маршрутки… И ще се прибера по-бързо. Пък и ще повървя малко… да разпусна напрежението и очите ми да починат малко от компютъра, пред който вися по цял ден.
По едно време ме напушва глад, страшен глад. Такъв глад, че изобщо не се замислям дали вкарвам боклуци в тялото си и за 3 минутки съм набутал два чийзбургера от МакДоналдс в стомаха си. Купувам и 2 кила домати. Някакви късни и не кой знае колко червени… Даже изяждам един като ябълка.
Стигам до Орлов мост. Ядейки домат и вдишвайки чистия въздух около Попа и паметника на Съветската армия. И така, най-сетне стигам до “заветния хълм” - спирката на Орлов мост. И чакам. Всъщност не чакам. Моя автобус идва веднага - 604. Затичвам се, но като виждам вътре какво е - се отказвам… Ако се кача в автобуса, вероянто ще пристигна на мойта спирка леко сплескан. (Дали ще изглеждам отслабнал? Трябва да опитам някой път). 204 - ходи до Дружба 2, но пак ми върши работа. За съжаление и там е като бурканче с копърка. Тролей 11, тролей 4, автобус 404, 84… Всичко е претъпкано… Почвам да си мисля за такси… Даже ми става готино като си мисля как се возя в таксито… Бъркам в задния си десен джоб. И вадя 2 лева. Бъркам в джоба на якето и изкопавам от ъгълчето 2 по 50… стотинки. Общо 3 лева. Ще ми стигнат, но ако хвана таксито от Плиска. Със засилка се забивам в желето от пътници в един автобус 76. Трудно ми е да дишам, но успявам да издържа 5-те минути до следващата спирка. Даже не дупча билет. (Искам да отбележа, че винаги, ама винаги дупча). Слизам, оглеждам се за такси и… мамка му! Няма таксита. Почвам да мразя София, себе си, света, всички таксиджии и всички хора, които са решили тази вечер, като мен, да се приберат с такси. Виждам една зелена лампича в локалното и обнадежден тръгвам в лек тръс към нея. Преди да стигна обаче, една лелка се приближава до колата, отваря врата и се качва… Същото се случва с още две таксита, които се появяват в рамките на 10-ина минути. Останалите таксита са червени. Т.е. заети…
Ставам на ъгъла на локалното с улицата дето води към Интерпред. Слава Богу успявам да спра едно такси, което слава Богу ме качва и тръгваме към Дружба. Задръстването е ужасно. За светофара на баира в Дружба колите са стигнали чак горе до разклона за летището. Не ми дреме, ще чакам. Апарата вече показва, 4.80 лв. Пак не ми дреме. Звъня на брат ми да слезе да ме чака пред блока и да донесе 2 лв. със себе си…
Така и става. Най сетне съм вкъщи. Нашите вече пийват ракийка. Доматите, които купих мигом са нарязани на салаTка. И аз си сипвам чашка, отпивам и ми става едно такова хубавко на коремчето… От телевизията кънти някаква чалга и знойна едрогърда расова мръсница развява гърдите си, стегнати в лъскав сутиен. Което някак си допълва атмосферата…
Навън все още е студено. А изгорелите газове на колите, вече са се смесили в отровен елексир с миризмата от балираните софийски боклуци на Гара Искър, пушека от комините на ТЕЦ Изток и сярната миризма от Кремиковския завод… И ми е много готино!
